поухилил е

Речник на българския език

1. поухилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поухилил е е производна форма на поухиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поухилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поухилил е е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).