поухилило съм

Речник на българския език

1. поухилило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поухилило съм е производна форма на поухиля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поухилило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поухилило съм е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).