поухилило е

Речник на българския език

1. поухилило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поухилило е е производна форма на поухиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поухилило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поухилило е е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).