поухилили

Речник на българския език

1. поухилили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поухилили е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поухилили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поухилили е производна форма на поухиля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).