поухилила си

Речник на българския език

1. поухилила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

поухилила си е производна форма на поухиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. поухилила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

поухилила си е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).