поухилила е

Речник на българския език

1. поухилила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поухилила е е производна форма на поухиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поухилила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поухилила е е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).