поухилила

Речник на българския език

1. поухилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поухилила е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поухилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поухилила е производна форма на поухиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).