поухили

Речник на българския език

1. поухили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поухили е производна форма на поухиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поухили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поухили е производна форма на поухиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поухили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поухили е производна форма на поухиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поухили — повелително наклонение, ед. ч.

поухили е производна форма на поухиля (повелително наклонение, ед. ч.).