поухилеше

Речник на българския език

1. поухилеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поухилеше е производна форма на поухиля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поухилеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поухилеше е производна форма на поухиля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).