поухилело

Речник на българския език

1. поухилело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поухилело е производна форма на поухиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поухилело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поухилело е производна форма на поухиля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).