поухилели

Речник на българския език

1. поухилели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поухилели е производна форма на поухиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поухилели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поухилели е производна форма на поухиля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).