поутоляла

Речник на българския език

1. поутоляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поутоляла е производна форма на поутоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поутоляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поутоляла е производна форма на поутоля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).