поутолял

Речник на българския език

1. поутолял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поутолял е производна форма на поутоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поутолял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поутолял е производна форма на поутоля (мин. деят. несв. прич. м. р.).