поутолявало

Речник на българския език

1. поутолявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поутолявало е производна форма на поутолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поутолявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поутолявало е производна форма на поутолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поутолявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поутолявало е производна форма на поутолявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поутолявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поутолявало е производна форма на поутолявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).