поутолявал

Речник на българския език

1. поутолявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поутолявал е производна форма на поутолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поутолявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поутолявал е производна форма на поутолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поутолявал — мин. деят. св. прич. м. р.

поутолявал е производна форма на поутолявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поутолявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поутолявал е производна форма на поутолявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).