поутолило

Речник на българския език

1. поутолило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поутолило е производна форма на поутоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поутолило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поутолило е производна форма на поутоля (мин. деят. св. прич. ср. р.).