поутолили

Речник на българския език

1. поутолили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поутолили е производна форма на поутоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поутолили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поутолили е производна форма на поутоля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).