поутолила

Речник на българския език

1. поутолила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поутолила е производна форма на поутоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поутолила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поутолила е производна форма на поутоля (мин. деят. св. прич. ж. р.).