поутихнел

Речник на българския език

1. поутихнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поутихнел е производна форма на поутихна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поутихнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поутихнел е производна форма на поутихна (мин. деят. несв. прич. м. р.).