поутихвало

Речник на българския език

1. поутихвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поутихвало е производна форма на поутихвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поутихвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поутихвало е производна форма на поутихвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поутихвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поутихвало е производна форма на поутихвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поутихвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поутихвало е производна форма на поутихвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).