поутешило

Речник на българския език

1. поутешило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поутешило е производна форма на поутеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поутешило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поутешило е производна форма на поутеша (мин. деят. св. прич. ср. р.).