поутешили

Речник на българския език

1. поутешили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поутешили е производна форма на поутеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поутешили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поутешили е производна форма на поутеша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).