поутешила

Речник на българския език

1. поутешила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поутешила е производна форма на поутеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поутешила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поутешила е производна форма на поутеша (мин. деят. св. прич. ж. р.).