поутешил

Речник на българския език

1. поутешил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поутешил е производна форма на поутеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поутешил — мин. деят. св. прич. м. р.

поутешил е производна форма на поутеша (мин. деят. св. прич. м. р.).