поутеши

Речник на българския език

1. поутеши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поутеши е производна форма на поутеша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поутеши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поутеши е производна форма на поутеша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поутеши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поутеши е производна форма на поутеша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поутеши — повелително наклонение, ед. ч.

поутеши е производна форма на поутеша (повелително наклонение, ед. ч.).