поутешало

Речник на българския език

1. поутешало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поутешало е производна форма на поутеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поутешало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поутешало е производна форма на поутеша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).