поутешали

Речник на българския език

1. поутешали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поутешали е производна форма на поутеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поутешали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поутешали е производна форма на поутеша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).