поуталожва

Речник на българския език

1. поуталожва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поуталожва е производна форма на поуталожвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поуталожва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поуталожва е производна форма на поуталожвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поуталожва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поуталожва е производна форма на поуталожвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).