поусъмнявал

Речник на българския език

1. поусъмнявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусъмнявал е производна форма на поусъмнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поусъмнявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусъмнявал е производна форма на поусъмнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поусъмнявал — мин. деят. св. прич. м. р.

поусъмнявал е производна форма на поусъмнявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поусъмнявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поусъмнявал е производна форма на поусъмнявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).