поусъмнил е

Речник на българския език

1. поусъмнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусъмнил е е производна форма на поусъмня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поусъмнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусъмнил е е производна форма на поусъмня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).