поусъмнило

Речник на българския език

1. поусъмнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поусъмнило е производна форма на поусъмня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поусъмнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поусъмнило е производна форма на поусъмня (мин. деят. св. прич. ср. р.).