поусъмнил

Речник на българския език

1. поусъмнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусъмнил е производна форма на поусъмня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поусъмнил — мин. деят. св. прич. м. р.

поусъмнил е производна форма на поусъмня (мин. деят. св. прич. м. р.).