поуспяло

Речник на българския език

1. поуспяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поуспяло е производна форма на поуспя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поуспяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поуспяло е производна форма на поуспя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).