поуспокоял

Речник на българския език

1. поуспокоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поуспокоял е производна форма на поуспокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поуспокоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поуспокоял е производна форма на поуспокоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).