поуспа

Речник на българския език

1. поуспа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поуспа е производна форма на поуспя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поуспа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поуспа е производна форма на поуспя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).