поусмихвало съм

Речник на българския език

1. поусмихвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поусмихвало съм е производна форма на поусмихвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поусмихвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поусмихвало съм е производна форма на поусмихвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. поусмихвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поусмихвало съм е производна форма на поусмихвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).