поусмирял

Речник на българския език

1. поусмирял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусмирял е производна форма на поусмиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поусмирял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поусмирял е производна форма на поусмиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).