поусмирил съм

Речник на българския език

1. поусмирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поусмирил съм е производна форма на поусмиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поусмирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поусмирил съм е производна форма на поусмиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).