поусмирил си

Речник на българския език

1. поусмирил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поусмирил си е производна форма на поусмиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поусмирил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поусмирил си е производна форма на поусмиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).