поусмирило

Речник на българския език

1. поусмирило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поусмирило е производна форма на поусмиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поусмирило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поусмирило е производна форма на поусмиря (мин. деят. св. прич. ср. р.).