поусмирил
1.
поусмирил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поусмирил
е производна форма
на поусмиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поусмирил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поусмирил
е производна форма
на поусмиря (мин. деят. св. прич. м. р.).