поусмири

Речник на българския език

1. поусмири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поусмири е производна форма на поусмиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поусмири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поусмири е производна форма на поусмиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поусмири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поусмири е производна форма на поусмиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поусмири — повелително наклонение, ед. ч.

поусмири е производна форма на поусмиря (повелително наклонение, ед. ч.).