поусмирели

Речник на българския език

1. поусмирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поусмирели е производна форма на поусмиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поусмирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поусмирели е производна форма на поусмиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).