поусложняло

Речник на българския език

1. поусложняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поусложняло е производна форма на поусложня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поусложняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поусложняло е производна форма на поусложня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).