поусложнило

Речник на българския език

1. поусложнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поусложнило е производна форма на поусложня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поусложнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поусложнило е производна форма на поусложня (мин. деят. св. прич. ср. р.).