поусили

Речник на българския език

1. поусили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поусили е производна форма на поусиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поусили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поусили е производна форма на поусиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поусили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поусили е производна форма на поусиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поусили — повелително наклонение, ед. ч.

поусили е производна форма на поусиля (повелително наклонение, ед. ч.).