поусещал е

Речник на българския език

1. поусещал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусещал е е производна форма на поусещам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поусещал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусещал е е производна форма на поусещам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поусещал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусещал е е производна форма на поусещам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).