поусетело

Речник на българския език

1. поусетело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поусетело е производна форма на поусетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поусетело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поусетело е производна форма на поусетя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).