поусетели

Речник на българския език

1. поусетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поусетели е производна форма на поусетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поусетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поусетели е производна форма на поусетя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).