поусетел

Речник на българския език

1. поусетел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поусетел е производна форма на поусетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поусетел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поусетел е производна форма на поусетя (мин. деят. несв. прич. м. р.).